динсезлек
существительноеТатарско-русский словарь, 2007
Парадигма
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
| Им. | динсезлек | динсезлекләр |
| Прит. | динсезлекнең | динсезлекләрнең |
| Д. | динсезлеккә | динсезлекләргә |
| В. | динсезлекне | динсезлекләрне |
| М. | динсезлектә | динсезлекләрдә |
| Исх. | динсезлектән | динсезлекләрдән |
| Принадлежность | ||
| лицо | ед. ч. | мн. ч. |
| 1-е | динсезлегем | динсезлегебез |
| 2-е | динсезлегең | динсезлегегез |
| 3-е | динсезлеге | динсезлекләре |