мәгърифәтче
существительноеТатарско-русский словарь, 2007
Парадигма
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
| Им. | мәгърифәтче | мәгърифәтчеләр |
| Прит. | мәгърифәтченең | мәгърифәтчеләрнең |
| Д. | мәгърифәтчегә | мәгърифәтчеләргә |
| В. | мәгърифәтчене | мәгърифәтчеләрне |
| М. | мәгърифәтчедә | мәгърифәтчеләрдә |
| Исх. | мәгърифәтчедән | мәгърифәтчеләрдән |
| Принадлежность | ||
| лицо | ед. ч. | мн. ч. |
| 1-е | мәгърифәтчем | мәгърифәтчебез |
| 2-е | мәгърифәтчең | мәгърифәтчегез |
| 3-е | мәгърифәтчесе | мәгърифәтчеләре |
ист.книжн.
просветитель
- татар мәгърифәтчеләре — татарские просветители
- рус мәгърифәтчеләре — русские просветители